25.04.2010 г.

Understanding set theory

24.04.2010 г.

Understanding OOP theory

#include <Vector>
#include <Map>
#include <String>

struct MaleAuthorityPair{
Male* male;
AuthorityClass* authority;
}

class Female{
public:
Male* getBoyfriend();
virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
std::vector<String> frequentlyUsedPhrases;
small int maxFrequentlyUsedPhrases;
virtual std::vector<MaleAuthorityPair>* getMaleFriends;

protected:
virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Man* newCommer)){
return newCommer->getAutority() > boyFriend->getAutority();
}

private:
Male* boyFriend;
std::vector<MaleAuthorityPair> CandidateBoyFriends;
std::vector<MaleAuthorityPair> maleFriends;
std::vector<Female> femaleFriends;
std::map<String, String> PoliteTranslatePhraseTable;
//for example TranslatePhraseTable<"don't call me anymore"> = I'll call you later
}


class Wife : public Female{
public:
Husband* husband;
virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
bool giveMoney(Currency* amount);
bool TakeForAWalk(AuthorityClass* autorityClass);
virtual std::vector<MaleAuthorityPair>* getMaleFriends{
return void;
}
protected:
void BeginTalking();
void StopTalking();
Currency askHusbandForMoney(Currency minAmount);
void GoShoping();
void GoMallShopping(Mall* mall);
virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Male* newCommer){
return newCommer->getAutority() > husband->getAutority();
}
int detectLovers();

private:
std::vector<MaleAuthorityPair> lovers;
int detectLoversOfHusband();
bool findBeaterForLoversOfHusband();
}

3.10.2008 г.

Честито възкресение блогово

Почти цяла година мина, откакто писах последно. Едва ли някой е поглеждал насам през това време.
През това време аз......сори пичове! Това е типично изречение за средностатистическия блог, но в първия си пост съм писал, че тука няма пиша за личния си живот. Просто блогове, които са пълни с "къде ходих последния уийкенд", "коя работа напуснах", "каква работа почнах", "кое гадже скъсах", "с кое гадже тръгнах", "какъв е цвета на тоалетната чиния на която срах за последно" с лопата да ги ринеш из виртуалното пространство. Аз съм оригинален! Не искам да приличам на останалата част от "личните" блогъри. Едвали някой личния ми живот. Всъщност като се замисля, в нета е пълно с клюкари и воайори, които само дебнат на кой какво ще се случи и са жадни да се присмиват на чуждото нещастие. Такива хора са много - нима заради това предавания като биг брадър не са с висок рейтинг. Аз не съм дошъл тука да правя блог брадър я!

Това, което можете евентуално да прочетете тука ще са тривиални теми от ежедневието и това, което се случва около нас. Където е уместно ще се шегувам, а където трябва даже ще псувам. Освен това ще пиша за музика, която ми харесва и която не ми харесва, ще пиша и за литература, филми и други форми на изкуството. Освен това ще пиша и за наука, за здраве, за спорт и за програмни езици(какво да правиш - професионално изкривяване).

23.10.2007 г.

Office work

Ето как протича деня на човек, който работи в офис. Нека да е случая, когато е с кола. Сутринта - час каране към офиса и редене в задръствания - в седнало положение. В работата - предстой пред компютъра и комуникация с колегите - пак в седнало положение. След работа - прибиране с возилото и редене в задръствания - пак около час и пак в седнало положение. Останалото време от деня, когато човека може да не бъде седнал, обикновенно преминава пред тв-то. И после се чуди защо след 10 години работа шкембето му е с 2 минути преднина. Айде у лево.
При по-голяма мотивация може тази част от деня да бъде прекарвана и под някой лост за набиране, но едва ли ще ти е до набиране, когато жена ти мрънка, а децата искат пари за закуска. Айде пак у лево.Друго решение е да се организираш и да ходиш пеша до бач. А колата може да си стои в паркинга на офиса, ако има такъв и да се използва, когато трябва да се напазарува по-солидно количество провизии от Метро. Неприятния момент е, случи ли се да вървиш в дъждовно време, някой катил задължително ще те оплиска и колегите в офиса ще ти се смеят. А и да не те оплиска, пак ще ти се смеят, защото ходиш пеша. Айде у лево.Решението остава, да теглиш една майна на офисната работа и да търсиш работа по строежите, където има повече активност. Но тогава за какво си учил толкова време висше.

22.10.2007 г.

Леко префасониране

Не съм си легнал още. Реших преди лягане да пооправя фасона на блога. Явно джаза, който слушам по радиото в момента ми действа креативно. Централизирането на конфигурационната информация в един XML файл прави настройката на блога лесна и приятна. Вече цветовете са по-хомогенни и липсва целия спектър на дъгата, който присъстваше и в най-plain шаблона. Остана само да дооправя шрифтовете. Пробрем е, че по подразбиране са в px, а на мен ми трябва да са в относителни единици, за да може потребителя да си ги променя при промяна на Text Size от браузъра. Вече лентата от горе е сива. Малко промених и лейбълите. Лентата с текста е с ширина 80%, а лентата отдясно е 20%. Нямаше друг начин да ги направя така, че и двете да ги има на екрана, без да се пренасят и да не са с фиксирана ширина. Ако някой има друга идея, как да стане, да пише в коментарите.Друго, което остана е да добавя RSS Feed и категории.

21.10.2007 г.

Айде, пак се почна, но месец по-късно

Месец и 4 дена разлика показват, колко съм сериозен в блогването. Нали?
Днеска беше един от тези дни за размисъл. Студеното и дъждовно време, съчетано с факта, че много от приятелите ми ги морят грипове успяват да ме накарат да прекарам голяма част от времето си в къщи. Аз все още държа фронта с чайчета и витамини и още не съм се тръшнал.
Наближава време, когато ще завърша и ще трябва да си търся постоянен бач. Всъщност въпроса е трябва или не трябва. От приятели, които бачкат това, за което се цаня научавам все не хубави неща. След целодневно зорене пред монитора на човек не му остават сили. Самата работа не е толкова изморителна, колкото вътрешни интриги, които ги има във всеки офис. Също така стремежа за вътрешно развитие във фирмата стеснява погледа към външния свят.
Когато работя сам за себе си се грижа за всичко и съм отговорен за всеки гаф, който може да стане със софтуерта. В случай, че работя във фирма и стане гаф, за който не съм виновен, клиентите ще се откажат от услугите на фирмата, фирмата вероятно ще фалира а аз ще започна работа в друга фирма. В другия случай нямам шанс за прераждане, вероятно да почна работа по договор и да не говоря много за гафовете. Когато работя сам, това което го правя, го правя за себе си и аз съм горд с това. Иначе гордоста се приписва на фирмата и съответно на шефа. И написания сорс код е собственост на фирмата, а не на мене. Отдавна съм на мнение, че програмирането е индивидуално занимание, а не колективно. Винаги за един модул или пане парче от кода, било библиотека или клас, трябва да отговаря един човек. А това, че тийм лийдъра не може добре да разпредели задачата между подчинените му си е негов проблем. Когато работех във фирма, едно от най-неприятните неща ми бяха да бърникам в кодовете на колегите и да губя половин ден за нещо, което те са моги да си го оправят за 20 минути. Директния контакт с клиенти също е полезен, доколокот да си в час с това, което правиш, а и да не закърняват способностите за общуване. В частната практика е неизбежен, в работата в малка фирма също го има. Но в голямата фирма минава през няколко слоя.
Айде стига съм размишлявал за днеска. Трябва да се спи, че има работа за вършене.

18.09.2007 г.

Айдеее, пак се почна

Преди години се бях регнал в този сайт, пльоснах няколко публикации и се отказах. Просто не е работа за мене това. Винаги ми се е струвало мега малоумно чрез някакъв уебсайт да превръщаш живота си в сапунка и да събираш аудитория чрез личните си житейски драми. С кого съм спал, с кого съм искал да спя, каква блуза съм си купил/а вчера, какъв цвят са ми гащите, какво искам да ми подари Дядо Мраз за нова година, кога ми е изневерявало гаджето, кой/коя ми е подред и колко месеца съм с него/нея....това са най-често срещаните теми в днешно време в блоговото пространство. Това ако не е латино-американска сапунка, здраве му кажи.