Build To Last

Преди броени минути си заверих семестъра. В последните дни бях силно убеден, че няма да стане, но взе, че се получи. Все-повече се убеждавам, че всичко хубаво се постига с много пот и кръв, а лошото може да се постигне само с едно малко грешно движение. Успях да накарам шефа да ми даде отпуска, за да ходя в последните дни да събирам подписи.

И така искам да благодаря и пожелая всичко най-хубаво на тези, които ми помагаха да пикая на гроба на тези, които ме дърпаха надолу.



П.С. Вероятно ще кажете, какво му е трудното да се завери един семестър, но друго си е успоредно с протоколите и упражненията да бачкаш на целодневна работа и едва да успяваш да изкрънкаш освобождаване от работата, за да посещаваш упражнения.

What a wonderfull capital

Столицата ни става все по-пренаселена и мръсна. Преди няколко дена слушах ена леличка, как разказва, че през бай-тошово време за да станеш жител на София са били нужни дебели връзки или да се ожениш за софиянец. Сега всеки който си намери работа и квартира става жител на "прекрасната" ни столица. Ех, няма да мине много време, докато Софията ни окончателно потъне в мръсотия и простотия и хората започнат да си търсят усърдно късмета в други краища на родината. Или още по-усърдно да се изнасят от родината...

Петъл плет плете, плез пет плета плет плеплита

Аз пиша на БДС клавиатурна подредба, а при нея клавишите 'л' и 'р' са един до друг. И затова често се случва да бъркам 'р' с 'л'. И понеже като говоря, трудно произнасям р, се получава при писането нещо съвсем реално (:

More Withering

Все-повече се убеждавам, че живота е една постоянна борба, където целта са единствено личните интереси. А симпатиите са само за прикритие. Няма чувства - има само лицемерие и игра. Всеки гушнал своите интереси, не ще и да поглежда на страни. Който се надява на милосърдието на другите е обречен.

Въздуха става все по-малко за нарастващите гърла. Пътищата стават все по-тесни за нарастващите върволици от коли. Оставащите блага стават все по-малко за всеки човек. Планетата ни става все по-тясно и трудно място за живеене. Всеки е свикнал да прокопава своя път и да взема с пълни шепи, каквото е останало.

Когато личните интереси са пред тебе би ли положил повече усилие да погледнеш по-напред или би се страхувал да изпуснеш това, което държиш. Сигурно си се замислял, че това което правим всички, взети заедно не е правия път. Но какво би променил - не би изпуснал личното от страх да не го хване друг, а ти да се озовеш сам в жунглата на живота. Нали всеки е прав само за себе си.

Сериозната работа

Думата воля произлиза от Вол, защото са му отрязани топките.



Ще се науча някой ден да си ценя свободното време, а да не да си го пропилявам безцелно, блеейки по глуповатите форуми. Или както отива ще си отида ненаучен. То да си начесваш крастата при най-малкия сърбеш и същевременно и да си мислиш, че вършиш сериозна работа не върви. Като се замисля, мойто е далече от сериозна работа. Като погледна хората в белите страни какво правят въобще ми става смешно, като си помисля, че и колегите ми вършат сериозна работа. Еми не само колегите, ами и другите около мене и по-далече от мене.

Another day unfolds, still I exist

Мразя пролетните и летните грипни вируси.


Шибаното гърло още ме наболява...мамка му...момент да затворя вратата на терасата, че се получава течение... А дано да не се повтаря болеста, че утре на работата вече трябва да съм свеж, като репичка.

Но кой му пука дали съм свеж? Важното е да работя, за да ми плащат - другото са бели кахъри.

А вечерта, когато се разболях - събудих се в тъмното, незнаех къде се намирам, всичко ми беше криво и в момета, когато осъзнах положението прибегнах шкавчето, взех термометъра и хоп - 38.5 градуса. Пих ефералган, упсарин и парацетамол и пак легнах в опити да заспа. Към 6 пак се събудих - температурата не падаше. Пак гепих парацетамолче...до 8 се въртях в леглото и неуспешно се опитвах да заспя. В 8 се обадих на шефа, че съм болен и ще ходя на лекар и ако ми е по-добре ще отида на работа. Джипитата ме гледаха странно, защото посещавам рядко работното им място. Нямах температура, чувствах се по-добре, макар и недоспал и потеглих към офиса. Мина обяд и почна да ми прилошава, след което потеглих към къщи. През това време майка ми звънна и ми каза за курс по английски - почва от утре, днеска е последен срок за записване и е в доста удобно време. Аз веднага звъннах в канцеларията ми. (Евала натози, който не му е писнало да чете до тука) А сградата, където се намира е на майната си....Аз вървя по улиците, имам температура и вънка е жега. И не свалям дрехите, случайно да не настина. (to be continued)


Вървя из улиците и търся сградата - разбрах, че е някъде срещу зала Универсиада. Около улиците - гнусните жилищни блокове и около блоковете - шумотевица и мръсотия. След няколко пресечки видях, че не съм на прав път. Върнах се назад, питах един шофьор на такси и разбрах, къде да отида. Предложиха ми да направя тест, за да разбера кое ниво да запиша и го направих - справих се доволно - записах се директно за трето ниво. След това се прибрах и доволно задрямах.

Няма смисъл да се впрягам да мисля нещо оригинално, като за начало...

Днеска беше обикновен работен ден, нищо че е събота


Живеем в страна, където всеки прави това, което смята за добре, като подлага на съмнение основните правила, които са добре изтествани и изпитани. Защо да се напъваме да свършим всичката работа през първите 5 дни от седмицата, като можем да се помотаем малко и да използваме и останалите два дена. Така с това разточване на времето може да ни хрумне някоя добра идея, която да бъде приложена. Но аз днеска работих, защото отсъствах от работа поради лични ангажименти.

В последно време започва да ме притеснява външноста - с тази обездвиженост и това усилено косумиране на храна съм на път да заприличам на кебабчетата, които сервират в капанчето до офиса.

Доволен съм от това, което свърших вчера и днеска - оправих няколко бъгчета и добавих нови функционалности.