Office work

Ето как протича деня на човек, който работи в офис. Нека да е случая, когато е с кола. Сутринта - час каране към офиса и редене в задръствания - в седнало положение. В работата - предстой пред компютъра и комуникация с колегите - пак в седнало положение. След работа - прибиране с возилото и редене в задръствания - пак около час и пак в седнало положение. Останалото време от деня, когато човека може да не бъде седнал, обикновенно преминава пред тв-то. И после се чуди защо след 10 години работа шкембето му е с 2 минути преднина. Айде у лево.
При по-голяма мотивация може тази част от деня да бъде прекарвана и под някой лост за набиране, но едва ли ще ти е до набиране, когато жена ти мрънка, а децата искат пари за закуска. Айде пак у лево.Друго решение е да се организираш и да ходиш пеша до бач. А колата може да си стои в паркинга на офиса, ако има такъв и да се използва, когато трябва да се напазарува по-солидно количество провизии от Метро. Неприятния момент е, случи ли се да вървиш в дъждовно време, някой катил задължително ще те оплиска и колегите в офиса ще ти се смеят. А и да не те оплиска, пак ще ти се смеят, защото ходиш пеша. Айде у лево.Решението остава, да теглиш една майна на офисната работа и да търсиш работа по строежите, където има повече активност. Но тогава за какво си учил толкова време висше.

Леко префасониране

Не съм си легнал още. Реших преди лягане да пооправя фасона на блога. Явно джаза, който слушам по радиото в момента ми действа креативно. Централизирането на конфигурационната информация в един XML файл прави настройката на блога лесна и приятна. Вече цветовете са по-хомогенни и липсва целия спектър на дъгата, който присъстваше и в най-plain шаблона. Остана само да дооправя шрифтовете. Пробрем е, че по подразбиране са в px, а на мен ми трябва да са в относителни единици, за да може потребителя да си ги променя при промяна на Text Size от браузъра. Вече лентата от горе е сива. Малко промених и лейбълите. Лентата с текста е с ширина 80%, а лентата отдясно е 20%. Нямаше друг начин да ги направя така, че и двете да ги има на екрана, без да се пренасят и да не са с фиксирана ширина. Ако някой има друга идея, как да стане, да пише в коментарите.Друго, което остана е да добавя RSS Feed и категории.

Айде, пак се почна, но месец по-късно

Месец и 4 дена разлика показват, колко съм сериозен в блогването. Нали?
Днеска беше един от тези дни за размисъл. Студеното и дъждовно време, съчетано с факта, че много от приятелите ми ги морят грипове успяват да ме накарат да прекарам голяма част от времето си в къщи. Аз все още държа фронта с чайчета и витамини и още не съм се тръшнал.
Наближава време, когато ще завърша и ще трябва да си търся постоянен бач. Всъщност въпроса е трябва или не трябва. От приятели, които бачкат това, за което се цаня научавам все не хубави неща. След целодневно зорене пред монитора на човек не му остават сили. Самата работа не е толкова изморителна, колкото вътрешни интриги, които ги има във всеки офис. Също така стремежа за вътрешно развитие във фирмата стеснява погледа към външния свят.
Когато работя сам за себе си се грижа за всичко и съм отговорен за всеки гаф, който може да стане със софтуерта. В случай, че работя във фирма и стане гаф, за който не съм виновен, клиентите ще се откажат от услугите на фирмата, фирмата вероятно ще фалира а аз ще започна работа в друга фирма. В другия случай нямам шанс за прераждане, вероятно да почна работа по договор и да не говоря много за гафовете. Когато работя сам, това което го правя, го правя за себе си и аз съм горд с това. Иначе гордоста се приписва на фирмата и съответно на шефа. И написания сорс код е собственост на фирмата, а не на мене. Отдавна съм на мнение, че програмирането е индивидуално занимание, а не колективно. Винаги за един модул или пане парче от кода, било библиотека или клас, трябва да отговаря един човек. А това, че тийм лийдъра не може добре да разпредели задачата между подчинените му си е негов проблем. Когато работех във фирма, едно от най-неприятните неща ми бяха да бърникам в кодовете на колегите и да губя половин ден за нещо, което те са моги да си го оправят за 20 минути. Директния контакт с клиенти също е полезен, доколокот да си в час с това, което правиш, а и да не закърняват способностите за общуване. В частната практика е неизбежен, в работата в малка фирма също го има. Но в голямата фирма минава през няколко слоя.
Айде стига съм размишлявал за днеска. Трябва да се спи, че има работа за вършене.

Айдеее, пак се почна

Преди години се бях регнал в този сайт, пльоснах няколко публикации и се отказах. Просто не е работа за мене това. Винаги ми се е струвало мега малоумно чрез някакъв уебсайт да превръщаш живота си в сапунка и да събираш аудитория чрез личните си житейски драми. С кого съм спал, с кого съм искал да спя, каква блуза съм си купил/а вчера, какъв цвят са ми гащите, какво искам да ми подари Дядо Мраз за нова година, кога ми е изневерявало гаджето, кой/коя ми е подред и колко месеца съм с него/нея....това са най-често срещаните теми в днешно време в блоговото пространство. Това ако не е латино-американска сапунка, здраве му кажи.