Айде, пак се почна, но месец по-късно

Месец и 4 дена разлика показват, колко съм сериозен в блогването. Нали?
Днеска беше един от тези дни за размисъл. Студеното и дъждовно време, съчетано с факта, че много от приятелите ми ги морят грипове успяват да ме накарат да прекарам голяма част от времето си в къщи. Аз все още държа фронта с чайчета и витамини и още не съм се тръшнал.
Наближава време, когато ще завърша и ще трябва да си търся постоянен бач. Всъщност въпроса е трябва или не трябва. От приятели, които бачкат това, за което се цаня научавам все не хубави неща. След целодневно зорене пред монитора на човек не му остават сили. Самата работа не е толкова изморителна, колкото вътрешни интриги, които ги има във всеки офис. Също така стремежа за вътрешно развитие във фирмата стеснява погледа към външния свят.
Когато работя сам за себе си се грижа за всичко и съм отговорен за всеки гаф, който може да стане със софтуерта. В случай, че работя във фирма и стане гаф, за който не съм виновен, клиентите ще се откажат от услугите на фирмата, фирмата вероятно ще фалира а аз ще започна работа в друга фирма. В другия случай нямам шанс за прераждане, вероятно да почна работа по договор и да не говоря много за гафовете. Когато работя сам, това което го правя, го правя за себе си и аз съм горд с това. Иначе гордоста се приписва на фирмата и съответно на шефа. И написания сорс код е собственост на фирмата, а не на мене. Отдавна съм на мнение, че програмирането е индивидуално занимание, а не колективно. Винаги за един модул или пане парче от кода, било библиотека или клас, трябва да отговаря един човек. А това, че тийм лийдъра не може добре да разпредели задачата между подчинените му си е негов проблем. Когато работех във фирма, едно от най-неприятните неща ми бяха да бърникам в кодовете на колегите и да губя половин ден за нещо, което те са моги да си го оправят за 20 минути. Директния контакт с клиенти също е полезен, доколокот да си в час с това, което правиш, а и да не закърняват способностите за общуване. В частната практика е неизбежен, в работата в малка фирма също го има. Но в голямата фирма минава през няколко слоя.
Айде стига съм размишлявал за днеска. Трябва да се спи, че има работа за вършене.