Айдеее, пак се почна

Преди години се бях регнал в този сайт, пльоснах няколко публикации и се отказах. Просто не е работа за мене това. Винаги ми се е струвало мега малоумно чрез някакъв уебсайт да превръщаш живота си в сапунка и да събираш аудитория чрез личните си житейски драми. С кого съм спал, с кого съм искал да спя, каква блуза съм си купил/а вчера, какъв цвят са ми гащите, какво искам да ми подари Дядо Мраз за нова година, кога ми е изневерявало гаджето, кой/коя ми е подред и колко месеца съм с него/нея....това са най-често срещаните теми в днешно време в блоговото пространство. Това ако не е латино-американска сапунка, здраве му кажи.

Резерви на човешкият организам.

Преди броени минути взех изпит по Основи на биомедецинското инженерство. До дипломиране ми остават още цели 7 парчета. По радиото се чува неква боза от сорта на Bon Jovi - Allways. Слагам си слушалките и Carcass - Heartwork. Ебати якия албум!!



Сега по същество - та вчера, като се връщах от басейна ме нахвърлиха спомени от преди около година и половина.

Та в една майска сутрин си патувах в експреса за Бургас. Тъкмо бях изпил солидното кафе, което си купих от преди тръгване от макдоналдс-а на софийската гара и привършвах еднолитрова бутилкта от кола и четях една книжка - "Резерви на човешкият организъм". Книгата е от руски автор, писана през бай-тошево време. Тя описва факти с хора, които благодарение на повечко воля, тренировки и диети успяват да постигнат впечатляващи неща, като например да излекува или превъзмогне тежко заболяване и след това да постигне отлична физическа форма и дори спортни успехи, като например да преплува голямо разстояние. Но главно бяха описани на кратко чалъмите, чрез които ги постигат тези успехи.

Та по онова време бях в отлична форма. И се амбицирах да постигна нещо подобно. Но после почнах работа, пообездвижих се и амбициите отидоха на кино.

Build To Last

Преди броени минути си заверих семестъра. В последните дни бях силно убеден, че няма да стане, но взе, че се получи. Все-повече се убеждавам, че всичко хубаво се постига с много пот и кръв, а лошото може да се постигне само с едно малко грешно движение. Успях да накарам шефа да ми даде отпуска, за да ходя в последните дни да събирам подписи.

И така искам да благодаря и пожелая всичко най-хубаво на тези, които ми помагаха да пикая на гроба на тези, които ме дърпаха надолу.



П.С. Вероятно ще кажете, какво му е трудното да се завери един семестър, но друго си е успоредно с протоколите и упражненията да бачкаш на целодневна работа и едва да успяваш да изкрънкаш освобождаване от работата, за да посещаваш упражнения.

What a wonderfull capital

Столицата ни става все по-пренаселена и мръсна. Преди няколко дена слушах ена леличка, как разказва, че през бай-тошово време за да станеш жител на София са били нужни дебели връзки или да се ожениш за софиянец. Сега всеки който си намери работа и квартира става жител на "прекрасната" ни столица. Ех, няма да мине много време, докато Софията ни окончателно потъне в мръсотия и простотия и хората започнат да си търсят усърдно късмета в други краища на родината. Или още по-усърдно да се изнасят от родината...

Петъл плет плете, плез пет плета плет плеплита

Аз пиша на БДС клавиатурна подредба, а при нея клавишите 'л' и 'р' са един до друг. И затова често се случва да бъркам 'р' с 'л'. И понеже като говоря, трудно произнасям р, се получава при писането нещо съвсем реално (:

More Withering

Все-повече се убеждавам, че живота е една постоянна борба, където целта са единствено личните интереси. А симпатиите са само за прикритие. Няма чувства - има само лицемерие и игра. Всеки гушнал своите интереси, не ще и да поглежда на страни. Който се надява на милосърдието на другите е обречен.

Въздуха става все по-малко за нарастващите гърла. Пътищата стават все по-тесни за нарастващите върволици от коли. Оставащите блага стават все по-малко за всеки човек. Планетата ни става все по-тясно и трудно място за живеене. Всеки е свикнал да прокопава своя път и да взема с пълни шепи, каквото е останало.

Когато личните интереси са пред тебе би ли положил повече усилие да погледнеш по-напред или би се страхувал да изпуснеш това, което държиш. Сигурно си се замислял, че това което правим всички, взети заедно не е правия път. Но какво би променил - не би изпуснал личното от страх да не го хване друг, а ти да се озовеш сам в жунглата на живота. Нали всеки е прав само за себе си.

Сериозната работа

Думата воля произлиза от Вол, защото са му отрязани топките.



Ще се науча някой ден да си ценя свободното време, а да не да си го пропилявам безцелно, блеейки по глуповатите форуми. Или както отива ще си отида ненаучен. То да си начесваш крастата при най-малкия сърбеш и същевременно и да си мислиш, че вършиш сериозна работа не върви. Като се замисля, мойто е далече от сериозна работа. Като погледна хората в белите страни какво правят въобще ми става смешно, като си помисля, че и колегите ми вършат сериозна работа. Еми не само колегите, ами и другите около мене и по-далече от мене.