More Withering

Все-повече се убеждавам, че живота е една постоянна борба, където целта са единствено личните интереси. А симпатиите са само за прикритие. Няма чувства - има само лицемерие и игра. Всеки гушнал своите интереси, не ще и да поглежда на страни. Който се надява на милосърдието на другите е обречен.

Въздуха става все по-малко за нарастващите гърла. Пътищата стават все по-тесни за нарастващите върволици от коли. Оставащите блага стават все по-малко за всеки човек. Планетата ни става все по-тясно и трудно място за живеене. Всеки е свикнал да прокопава своя път и да взема с пълни шепи, каквото е останало.

Когато личните интереси са пред тебе би ли положил повече усилие да погледнеш по-напред или би се страхувал да изпуснеш това, което държиш. Сигурно си се замислял, че това което правим всички, взети заедно не е правия път. Но какво би променил - не би изпуснал личното от страх да не го хване друг, а ти да се озовеш сам в жунглата на живота. Нали всеки е прав само за себе си.