Another day unfolds, still I exist

Мразя пролетните и летните грипни вируси.


Шибаното гърло още ме наболява...мамка му...момент да затворя вратата на терасата, че се получава течение... А дано да не се повтаря болеста, че утре на работата вече трябва да съм свеж, като репичка.

Но кой му пука дали съм свеж? Важното е да работя, за да ми плащат - другото са бели кахъри.

А вечерта, когато се разболях - събудих се в тъмното, незнаех къде се намирам, всичко ми беше криво и в момета, когато осъзнах положението прибегнах шкавчето, взех термометъра и хоп - 38.5 градуса. Пих ефералган, упсарин и парацетамол и пак легнах в опити да заспа. Към 6 пак се събудих - температурата не падаше. Пак гепих парацетамолче...до 8 се въртях в леглото и неуспешно се опитвах да заспя. В 8 се обадих на шефа, че съм болен и ще ходя на лекар и ако ми е по-добре ще отида на работа. Джипитата ме гледаха странно, защото посещавам рядко работното им място. Нямах температура, чувствах се по-добре, макар и недоспал и потеглих към офиса. Мина обяд и почна да ми прилошава, след което потеглих към къщи. През това време майка ми звънна и ми каза за курс по английски - почва от утре, днеска е последен срок за записване и е в доста удобно време. Аз веднага звъннах в канцеларията ми. (Евала натози, който не му е писнало да чете до тука) А сградата, където се намира е на майната си....Аз вървя по улиците, имам температура и вънка е жега. И не свалям дрехите, случайно да не настина. (to be continued)


Вървя из улиците и търся сградата - разбрах, че е някъде срещу зала Универсиада. Около улиците - гнусните жилищни блокове и около блоковете - шумотевица и мръсотия. След няколко пресечки видях, че не съм на прав път. Върнах се назад, питах един шофьор на такси и разбрах, къде да отида. Предложиха ми да направя тест, за да разбера кое ниво да запиша и го направих - справих се доволно - записах се директно за трето ниво. След това се прибрах и доволно задрямах.